Като родители, роднини, възпитатели, учители се вълнуваме какви са талантите на децата ни. Нетърпеливи сме да ги открием, за да им дадем възможно най-много време за развитие. Но кога да започнем и от къде?
Опознай себе си. Затвори очи.
Разбира се – да започнем от себе си. Лесно е. Просто трябва да сме честни (със себе си). Честни до сълзи или до блажена усмивка. Какво наистина най-много искаме да правим всеки ден? Да, нека сега затворим очи и се вгледаме. Да дадем простор на това усещане. Нека то ни изпълни с уюта и топлината на една мечта (може и вече да е сбъдната). Да, нормално е да бликнат сълзи или лицата ни да се озарят от усмивка. Да запазим това чувство и нека то ни води. А сега наистина да затворим очи (все пак трябваше първо да прочетете горните редове). Нека си дадем време … текстът е тук и търпеливо ще ни изчака.
Как ни виждат другите. Отваряме очи… и уши. Записваме си.
Във вихъра на ежедневието, на спомени, мечти и амбиции, често не я виждаме … реалността. Но тези, които са около нас имат привилегията да видят нашата реалност по-ясно. Да, точно така. Хората около нас – близки, приятели, колеги – много ясно виждат какво ни се отдава с лекота, в какво сме най-добри. Нека съберем техните колективни впечатления. Да попитаме всеки: „Как мислиш, в какво съм най-добър?“. Хайде да запишем отговорите, всички отговори. И да сме отворени и благодарни. Да, това, което се вижда отстрани е изява на нашите таланти. Тази обратна връзка вероятно ще ни изненада, но нека не сме скромни. Да, (и) това сме ние! Това, което виждат хората около нас.
А сега за децата. Къде и как да търсим техните таланти?
Важно е първо да опознаем себе си, за да се настроим за опознаване на другите. Със същата честност и отворени очи, уши, молив и тефтерче за записки.
#1 Традициите
Без да навлизаме в тълкуване или отхвърляне, нека потърсим информация и идейки в някои от традициите. Едната е прощъпулникът. Все още много семейства нареждат различни предмети (все пак по свой избор), от които детето да грабне някой с първите уверени крачки напред. Какъвто предметът, такова (може би) ще е призванието на детето. Друга подобна традиция, в която най-често пак ние избираме бъдещето на детето е, да хвърлим пъпчето на символично място, свързано с бъдеща професия. Е, понякога пъпчето просто остава в родилното. А може и това значи, че детето ни е бъдещ лекар. Може би. В случая важното е, че всичко това обогатява нашия списък с идеи и посоки за бъдещо развитие на детето.
#2 Роднините
Съзнателно или неусетно, семейство, близки и роднини подхранват нови интереси у децата. Излизаме от сценария на спазване на стройна родова традиция, в която за детето е „предопределено“ да бъде … например пето поколение лекар. Но всеки по свои начин буди любопитството на детето към различни занимания, професионални сфери или хобита. И тъй като това са (сме) все значими за детето хора, добре е да добавим и техните занимания на страниците на нашето тефтерче за възможни таланти.
#3 Нова вселена
Да, но всеки човек е вселена. Време е като едни истински любознателни учени да започнем да опознаваме нашето дете-вселена. Важно е да започнем на чисто. Най-добре е да отворим нова страница в тефтерчето за таланти. И отново да отворим очи и уши. Разбира се, може понякога да затворим очи и да си дадем време, за да осмислим по-добре видяното и чутото.
#4 Игрите
Изключително богат източни на информация за наклонностите на детето са игрите. Но, като истински любознателни учени, трябва да осигурим разнообразие, за да имаме по-широко поле за наблюдение. И разбира се, трябва да отделим време да наблюдаваме. Вярно, че когато децата щастливо се заиграят, това често ни осигурява време за наши собствени занимания. Но все пак да не забравяме – ние сме изследователи на нови вселени и трябва да проведем своите наблюдения. Важно е да бъдем обективни и да записваме факти, а нашите емоции и тълкувания да анализираме отделно.
#5 Детската градина
Децата са различни вкъщи и в детската градина или училище. Сигурно сте го чували вече. И наистина е така. Да, нека го приемем като факт. Така е! Средата е различна, правилата, стимулите. А и за децата това е нова територия за опознаване, изява и влияние. Естествено, те прилагат стратегии, различни от тези вкъщи, някои от които може да са подражание на чужди поведения, които им се струват успешни. Важното за нас като търсачи на таланти е да събираме информация и да разбираме обективната ситуация. Много често обратната връзка, която получаваме от учителите е изненадваща, невероятна, непонятна или неприемлива за нас. Но нека я имаме предвид и я отбележим в нашите записки. Да, и често може да сме изненадани от желанието на собственото ни дете за подарък от Дядо Коледа, който то си е поръчало в детската градина. Нищо, че вкъщи нямаме кукла Барби и изобщо нямаме идея от къде детето ни знае изобщо за съществуването й. Но нали сме в нова вселена …
#6 На училище
Ето тук вече ми е настина трудно да започна. Мисля си за всички деца, на които като родители сме обяснявали, че в училище е много интересно и забавно. Дали създаваме правилни очаквания? Но не това е темата ни сега. Сега сме търсачи на таланти. Училището е нов свят, в който детето се изявява, търси себе си (и приятели!) и утвърждава. Както и по-горе – колкото и да е трудно да отсеем собствените си емоции, трябва да обмисляме (и записваме в тефтерчето) обратна връзка, която получаваме от учители, колеги-родители и други участници в образователно-възпитателния процес.
Специално място в тефтерчето ни трябва да има споделеното от нашите деца. Все пак те са главните герои. Да ги чуваме, разбираме и да им имаме доверие е златната мина за всеки търсач на таланти. И не случайно златото е ценно, изобщо не е лесно да се открие.
#7 Нови възможности
До момента нашите записки за талантите на детето със сигурност са няколко страници. Време е (а може и вече да го правим) да дадем повече възможности на детето ни да пробва, да експериментира, да изживее тези различни посоки. Със сигурност ще забележим какво пали искри в очите му и го зарежда със суперсили. И нека го насърчаваме в тези посоки (те ще са повече от една и това е по-добре).
Доста е вероятно като съвестни родители да се опитаме да предвидим уменията, които ще са нужни за успешно бъдеще ... Но на какво стъпваме – обикновено на нашето минало. Така че, нека предизвикаме себе си и останем отворени за възможности. Все пак колко много са професиите, които не съществуваха само преди 10 години… и новите уменията, които не се получаваха в рамките на учебната програма в училище или университета. Децата ще открият своите възможности и нужните умения – да вярваме в тях и да ги подкрепяме.
#8 Знания
Знанията са ни нужни, за да мислим критично и да ползваме интелигентно океана от информация, в който плуваме. Децата ни имат нужда от сериозен фундамент от знания, и то точно защото знанията изглежда са „на един клик“ разстояние. Това е парадокс, но и опасен капан, който може да погълне талантите на децата ни. Затова, нека им осигурим знания.
#9 Умения
Всеки талант се изявява чрез умения и за тях ще се погрижим като следваме записките в тефтерчето си. Но има много важни умения - важни за всеки талант. Умението за общуване с хората (лично), умението да общуваме с природата (присъствено). Тези умения стават все по-ценни, все по-търсени и все по-оскъдни. Нека се погрижим за тях с особено внимание. Вероятно и ние трябва да си ги припомним, за да можем да ги предадем на децата си.
#10 Въображение и креативност
Ето още един комплект от много важни и търсени умения. Те дават свобода и творчески заряд. Тук подходът е обратен. Децата естествено ги притежават, а ние трябва да разчистим терена, за да имат пространство да ги ползват и развиват. Готовите отговори и бързи решения ограбват въображението и творческия подход.
Какво още?
Да, вече стана дума за свобода, пространство, нова вселена. Какво зависи от нас?
#11 Уважение
Не лека задача е да се обясни на дете какво е уважение. Най-добре е то да го усети. Коренът (не прецизно филологически) на думата „уважение“ е „важен“. Да, точно така. Уважение е когато показваме на децата си, че те са важни, мненията им са важни, емоциите им са важни за нас. Уважението е двустранно. Идеята е, че другият също е „важен“. И не, не става дума за разглезване на децата чрез удовлетворяване на всяко тяхно желание.
#12 Огледалото
Ние се оглеждаме в децата си и те в нас. Ние сме пример за подражание. И нека, когато видим собственото си поведение, реплики, жестове в тях, това да ни хареса, а не да се оглеждаме (наоколо или в огледалото) от кого ли са научили това, което не ни харесва, стряска ни или ни отвращава. Но да се върнем на талантите. Ако ние изразяваме талантите си, имаме хобита, вълнуваме се, любознателни сме, развиваме се пред очите на децата си, и те ще правят това. Сега или след време.
Внимание - технологии!
Те са (почти) навсякъде около нас. Все повече и все по-примамливо улесняващи и ускоряващи живота ни. Но нека ги държим на мястото, където са полезни и не ги допускаме там, където са опасни – в ранната възраст на децата ни. Технологиите са достатъчно интуитивни, за да бъдат усвоени лесно, но нека това е в правилния момент – едва когато децата имат стабилност, етика, разбиране. Ако е твърде рано, децата ни могат да бъдат погълнати, заедно с талантите, които така отдадено търсим.
„Тревожното поколение“ е едно от многото изследвания на влиянието на технологиите върху развитието на децата.
Авторът на изследването Джонатан Хайд, предлага и 4 стъпки, с които да помогнем на децата си:
- Без смарт устройства до 14 годишна възраст.
- Без социални мрежи до 16 годишна възраст.
- Без телефони в училище.
- Повече свободни игри с връстници.
Рецептата на Дж. Хайд има все повече последователи по света и у нас и резултатите са много благоприятни.
Всяко дете е талантливо – един различен поглед към талантите
Да, всяко дете има таланти, и всяко пораснало дете също. Нека имаме смелост да ги търсим в себе си и в децата си или по-скоро да ги опазим. Книгата на Г. Хютер и У. Хаузер, ни дава вдъхновение как да продължим (или започнем) създаването на нови вселени.
Автор: Илиана Бобова - лектор и приятел в откриване на таланти, снимка на корицата: личен архив.
