Можете ли да нарисувате тази сграда?
Ако отговорът е не - защо? Помислете добре и си отговорете-защото не можете, защото ви плаши многото детайл, притеснявате се, че няма да се получи добре?
Най - честата причина човек да се откаже да опита е заради страхът от крайния резултат. И това не важи само за рисуването.
Kакво ще кажете за тези геометрични форми, намирате ли ги за по-лесни за рисуване?
Сeга се огледайте около вас и предметите, които ви заобикалят. Ако помислите добре, всеки един обект, който ви заобикаля, би могъл да бъде сведен до една, или комбинация от няколко прости форми.
Сега се върнете отново на снимката със сградата и я огледайте добре. Като един арихитектурен обект тя е съставена от множество геометрични форми-малки и големи, в различни комбинации, а от нас се изисква да ги открием и композираме правилно.
Същото се отнася и за обекти с неправилна форма.
Да вземем тази котка за пример и я наречем "проблем", който трябва да решим. Като един цял обект (проблем), най-лесният начин за решаване е, като го разбием на по-малки такива, които да опростим.
Едно от най - важните правила при рисуването е, че всяка сложна форма се дефинира като една или комбинация от няколко прости такива, конструира се правилно, стабилно и след като сме убедени, че основата ни е здрава, тогава задълбочаваме в детайли.
Току-що прочетохте първият си урок по рисуване, който почти звучи и като житейски такъв. Истината е, че децата ви няма да го чуят по този начин-така анализиран и формулиран. С течение на времето и практика, тази максима се превръща в техен начин на мислене, на анализ над нещата, на един поглед над света и над себе си, който ще бъде само и единствено от полза за тях. Художникът, освен всичко друго е и много добър анализатор.
И тъй като съм художник, естветсвено започвам с рисуването, но нека все пак обясня простичко, какво е всъщност изкуството. Въпреки, че изкуството не заслужава обяснение, дори е невъзможно. То се усеща.
Още с раждането си, човек има съвсем първични инстинкти, също като при животните. С узряване на личността и тялото, един от инстинктите ни е да искаме да усетим. Да пипнем, да видим, да стиснем и да полюбопитстваме върху нещо. Върху гледка, материя, звук или цвят. И да, аз знам. Като родител знам, колко е трудно да оставим едно дете да любопитства и какви тежки повреди върху нервната ни система, върху покъщнината ни и върху текстила около нас може да нанесе това любопитство. Но нека го приемам като изучаване от тяхна страна и опитаме да го контролираме така, че да не си скубем косите за белия килим в хола след време.
След порива за запознанство с различни материи, идва и следващият такъв - да буравим с тях, да правим нещо с тях. Да се смачка, стисне, размаже, оцвети и тн. Тук следват експеримените със цвят, начинът по който човек реагира на тях, изразяване на емоция с различни цветове, форми и похвати. По същия начин децата, още от ранна възраст изпитват естествена нужда да извият глас над дадена мелодия, да заклатят тяло на някоя песен и всичко това е просто един емоционален порив на тяхното тяло. Кой да знае, че всъщност, това е изкуство! Изкуството е това, което тялото ни може да създаде и изрази, водено от някаква емоция. Изкуството е една прекрасна и много сложна колаборация между човешките сетива и тяло. Дали ще затанцува, запее, нарисува или моделира нещо, изначално този процес е съвсем естествен и дори лечебен. Докато не се пресече някъде по веригата.
Нека се върнем на крайният резултат. Колко пъти сте чували детето ви да казва, че не може да рисува, че рисува грозно, че не иска да опита, защото ще стане грозно. А кой е съдник на крайния резултат и какъв е критерият им за това, от къде са го изградили? Това са въпроси, които аз също си задавам всеки ден, наблюдавайки дъщеря ми, която има същите тревоги. Когато работих с деца, често си правих експеримент и ги молих да ми нарисуват най - красивия мъж/жена. Момиченцата рисуваха принцеси, слаби, с дълги коси, а момчетата, разбира се, наблягаха на мускулите. Та дали ние като родители или ние, като общество задаваме едни критерии за красиво и грозно на децата ни и то за обекти, които виждаме. Много малко деца успяват да разберат нещо, просто като една приородна разновидност или дори природно чудо, което може да бъде наречено грозно, или пък красиво, само ако се усети по този начин.
За да не се страхуват от крайния си резултат, децата трябва да са наясно с това, че опитът им ще им донесе повече позитиви, че процесът на работа, е процес на изуачаване и че грозно и красиво са обекти на тяхното усещане за нещо.
Той/Тя няма талант.
Нека разбия и този мит.
Талантът в действителност фигурира. Ние не се раждаме по калъп и всеки един от нас има нещо в повече от другия. Някои имат по - точна ръка, други имат по - добър баланс, по - добър слух, чуват ритъма. Много бих искала да ви дам пример с моят приятел, когото подигравахме, че ушите му са настъпнаи от слон и който не хващаше ритъма дори на правото хоро. Същият, вероятно провокиран от нас, вече години танцува в ансамбъл по народни танци и то как танцува! Талантът просто се търси и се развива, храни се, също като малко дете, за да порасне. Въображението идва с работата. Колкото повече форми опознаеш, колкото повече си наблюдавал пречупената светлина върху стъклена ваза, полета на щъркелите, хода на мравките, толкова повече осъзнаваш, че погледът ни не е женен за реалността и че всичко, което ръката ти може да постигне не е пред очите, а в главата.
Да потиснеш желанието за творчество е като да потиснеш сълзи или смях. Не поощрявайте децата си да се занимават с изкуство, с оглед бъдещето им като творец. Поощрявайте ги с оглед това, да виждат света като творец. Това би им помогнало много, дори ако станат адвокати или пък счетоводители, кой знае!
Изкустовото е просто един отдушник, един дневник, който всички ние искаме да водим. И често, ако сме го загърбили в ранна възраст, то започва да избива в нас след време, но за творчество под каквато и да е форма, никога не е късно.
АВТОР: НЕДА МАЛЧЕВА
ИЗТОЧНИК: https://www.nedamalcheva.com/page/zashto-detsata-imat-nuzhda-ot-izkustvo-128.html
